Една плесница сякаш е достатъчна -
безброй вулгарни думи да замести,
както е достатъчно ний двамата
в едното ''сбогом'' тясно - да се вместим.
Безбройно е умирала утехата
и ние с теб сме все неутешени,
че в утрото, самички по пътеката,
незнайно как - отново ще се срещнем.
Прошарени, премръзнали, прегърбени
с твърди хлебове във плетени торбички -
ще се видим в минало прегърнати,
а днес останали самички.
И тая среща след безкрайната раздяла
ще почне с разговор красиво бледен,
че ти в голяма скръб си овдовяла,
а аз останал съм завинаги неженен.
И после ''сбогом''! Пътят ни е свършил -
любов младежка, между старец и старица!
Явно всекиго от нас до днес е търсил -
всичко да си спомни след една плесница...
© Никола Борисов Всички права запазени