Плевел
Мълчиш...
Цяла сутрин мълчиш
Отговаряш накратко
Някак... разсеяно
и непохватно
Сякаш си някъде,
с някого...
и за теб не е важно,
кой се тревожи ...
Кой те търси и мисли...
Мълчиш...
Телефона е ням
После...пак се завръщаш
Сякаш никога,
нищо не е било
И ме милваш със думи
И ме ръсиш със сладост
Ала вече е късно...
В сърцето ми,
бързо растящ плевел -
със име: съмнение,
ти нехайно,
някак си посади
То във мен се загнезди
и расте ли, расте...
Не със дни, а с часове...
И едно знам със сигурност
Днес, е от вчера различно...
Утре ще бъде още по-друго
Ще се вглеждам във тебе
Ще те търся във думите ти
и ще откривам все по-често,
че си уж с мене...тялом
А духом...
си някъде
другаде...и далеч...
Valentina Mitova
12/14/2023
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Valentina Mitova Все права защищены
