ValentinaMitova (Valentina Mitova)
246 910
21.03.2024 г., 6:20 ч.

Плевел 

  Поезия
115 4 5

 

Мълчиш...

Цяла сутрин мълчиш

Отговаряш накратко

Някак... разсеяно

и непохватно

Сякаш си някъде,

с някого...

и за теб не е важно,

кой се тревожи ...

Кой те търси и мисли...

Мълчиш...

Телефона е ням

После...пак се завръщаш

Сякаш никога,

нищо не е било

И ме милваш със думи

И ме ръсиш със сладост

Ала вече е късно...

В сърцето ми,

бързо растящ плевел -

със име: съмнение,

ти нехайно,

някак си посади

То във мен се загнезди

и расте ли, расте...

Не със дни, а с часове...

И едно знам със сигурност

Днес, е от вчера различно...

Утре ще бъде още по-друго

Ще се вглеждам във тебе

Ще те търся във думите ти

и ще откривам все по-често,

че си уж с мене...тялом

А духом...

си някъде

другаде...и далеч...

 

Valentina Mitova

12/14/2023

© Valentina Mitova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Иви, да така е!Благодаря, че прочете😊
  • Душите ни понякога са толкова различни и необуздани, че сякаш ни делят векове разстояние...
  • Благодаря Танче! Благодаря Пепи! Истина е! Мълчанието е болезнено! ...
  • Чудесен стих!
  • Понякога мълчанието тежи повече и от думите, поздрав!
Предложения
: ??:??