27 авг. 2009 г., 11:45

Плувец Борко

2K 0 15

Днес на плажа срещнах Борко,
оня палавник - дърдорко,
с пъстри шорти пременен,
крачи бодро срещу мен.
Плавниците, гледам аз,
сложил, като водолаз,
плувна шапка на главата
да не мокри и косата.
Към водата се затича,
на пингвинче заприлича,
като морж се потопи
и заплува - раз, два, три.
Бързо рита със краката,
ама тежка е главата,
сякаш дъното го дърпа -
май с водица се нагълта.
В полуголата тълпа
всички погледи събра,
скочиха да го спасяват
първа помощ да му дават.
Той обаче, като мъж
се изтласка изведнъж,
бързо въздух си пое
и запляска със ръце.
Този Борко непослушен
е сега до мама сгушен
и на плаж не ходи сам -
нека стане по-голям!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...