24 июн. 2014 г., 20:44

Плувец в мечти

765 0 0

Глобусът е в моите ръце,
светът в дланта ми се побира.
И властно тупа моето сърце,
че цял мир самичко контролира.

Сега аз съм малък Бог,
водата, сушата владея.
Управлявам аз света широк
така, както сам умея.

Да бъде светлина, когато заповядам,
в стаята ми лампата ще светне.
Така на света светлина дарявам
и той готов е за ден приветлив.

А когато лампата угасне,
ще блеснат луната и звездите на тавана.
Нощта в дълбок сън света ще тласне
и с мечти и мисли аз ще се захвана.

Как света ще посетя
като демиург на облак бял възседнал.
А после с пеперуда аз ще долетя
до някое поточе и там ще приседна.

И вятърът ще ми гали косите,
и светлината ще ме стреля в очите.
И сърцето ми висше и вездесъщо
ще се радва на творението си могъщо.

 

А после с пегас ще отпътувам
към небесата, където битувам.

И отново в моята стая
аз стоя и за света мечтая.
С поглед в бъдещето устремен,
от вяра и надежда окрилен.

И нека любовта бъде моят пазител,
добродетелта моят дух покровител.
Те ще бъдат моят щит и меч,
които ще ме пазят от злото далеч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Начев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...