11 мар. 2010 г., 13:41

Плячка

661 0 5

                             Тя дълго време казва си:

                             “Не мога повече,

                             не искам

                             да живея

                             в тоз мръсничък аквариум.”

                             И всеки ден разбира ударно,

                             че още не е стигнала до дъното,

                              като все по-надолу

                             и надолу пада.

                             А камъните,

                             дето може да яде,

                             понякога

                             засядат

                             мъченически във гърлото.

                             И водораслите,

                             оплитащи пространството,

                             неволно стягат примката

                             около шията.

                             Подушилите изобилие,

                             около бъдещата плячка

                             обикалят хищно рибите.

                             И чакат...

 

                             А кръстопътят,

                             врязъл се в душата и,

                             отдавна вече с бурени обрасъл е...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...