Mar 11, 2010, 1:41 PM

Плячка 

  Poetry » Humour
453 0 5

                             Тя дълго време казва си:

                             “Не мога повече,

                             не искам

                             да живея

                             в тоз мръсничък аквариум.”

                             И всеки ден разбира ударно,

                             че още не е стигнала до дъното,

                              като все по-надолу

                             и надолу пада.

                             А камъните,

                             дето може да яде,

                             понякога

                             засядат

                             мъченически във гърлото.

                             И водораслите,

                             оплитащи пространството,

                             неволно стягат примката

                             около шията.

                             Подушилите изобилие,

                             около бъдещата плячка

                             обикалят хищно рибите.

                             И чакат...

 

                             А кръстопътят,

                             врязъл се в душата и,

                             отдавна вече с бурени обрасъл е...

© Плами All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??