Плячка
Тя дълго време казва си:
“Не мога повече,
не искам
да живея
в тоз мръсничък аквариум.”
И всеки ден разбира ударно,
че още не е стигнала до дъното,
като все по-надолу
и надолу пада.
А камъните,
дето може да яде,
понякога
засядат
мъченически във гърлото.
И водораслите,
оплитащи пространството,
неволно стягат примката
около шията.
Подушилите изобилие,
около бъдещата плячка
обикалят хищно рибите.
И чакат...
А кръстопътят,
врязъл се в душата и,
отдавна вече с бурени обрасъл е...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
