Плюшено мече
Плюшено мече
На Времето надвивам стреса
обратно то да потече,
ти- малката да си Принцеса,
аз- твойто плюшено мече...
...Отново да сме неразделни
невинни в детските игри
и даже в утрини неделни
когато страшно ти се спи,
до тебе да съм във леглото
и гушнат да очаквам знак-
да ми намигнеш със едното
око, че ме обичаш пак...
Пак с две колосани кордели
на плитки вързани встрани,
и блузката с цветчета бели
тъй прелестно да ти стои...
Щом Времето назад се движи
за миналото съм готов
и искам в детските си грижи
да ме прегръщаш пак с любов...
Дори когато ти е криво
за нещо, но какво- не знам,
ще ти олекне щом игриво
и нежно лапа ти подам,
че в онова чаровно Време
(неосъзнато като ход!..)
тя, Любовта, не беше бреме,
а просто : начин на Живот!...
И всичко бе игра безгрижна,
живеехме без правила
и само рядко тръпка скришна
(и не разбрана при това!)
напомняше, че ураганен
от Страст Животът предстои...
...Но не успяхме да останем
със теб във детските си дни!...
Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
