Плюшено мече
Плюшено мече
На Времето надвивам стреса
обратно то да потече,
ти- малката да си Принцеса,
аз- твойто плюшено мече...
...Отново да сме неразделни
невинни в детските игри
и даже в утрини неделни
когато страшно ти се спи,
до тебе да съм във леглото
и гушнат да очаквам знак-
да ми намигнеш със едното
око, че ме обичаш пак...
Пак с две колосани кордели
на плитки вързани встрани,
и блузката с цветчета бели
тъй прелестно да ти стои...
Щом Времето назад се движи
за миналото съм готов
и искам в детските си грижи
да ме прегръщаш пак с любов...
Дори когато ти е криво
за нещо, но какво- не знам,
ще ти олекне щом игриво
и нежно лапа ти подам,
че в онова чаровно Време
(неосъзнато като ход!..)
тя, Любовта, не беше бреме,
а просто : начин на Живот!...
И всичко бе игра безгрижна,
живеехме без правила
и само рядко тръпка скришна
(и не разбрана при това!)
напомняше, че ураганен
от Страст Животът предстои...
...Но не успяхме да останем
със теб във детските си дни!...
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
