jollyroger (Коста Качев)
1543 16
28.01.2014 г., 8:26 ч.  

Плюшено мече 

  Поезия » Друга
402 0 6

 

Плюшено мече

                                                       

На Времето надвивам стреса

обратно то да потече,

ти- малката да си Принцеса,

аз- твойто  плюшено мече...

 

...Отново да сме неразделни

невинни в детските игри

и даже в утрини неделни

когато страшно ти се спи,

 

до тебе да съм във леглото

и гушнат да очаквам знак-

да ми намигнеш със едното

око, че ме обичаш пак...

 

Пак с две колосани кордели

на плитки вързани встрани,

и блузката с цветчета бели

тъй прелестно да ти стои...

 

Щом Времето назад се движи

за миналото съм готов

и искам в детските си грижи

да ме прегръщаш пак с любов...

 

Дори когато ти е криво

за нещо, но какво- не знам,

ще ти олекне щом игриво

и нежно лапа ти подам,

 

че в онова чаровно Време

(неосъзнато като ход!..)

тя, Любовта, не беше бреме,

а просто : начин на Живот!...

 

И всичко бе игра безгрижна,

живеехме без правила

и само рядко тръпка скришна

(и не разбрана при това!)

 

напомняше, че ураганен

от Страст Животът предстои...

...Но не успяхме да останем

със теб във детските си дни!...

                           

                                  Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??