diesto (Данаил Антонов)
1039 617
6 авг. 2024 г., 14:51

По Божие подобие, но в кал. 

  Поэзия » Философская
131 1 2

Природата ли, Бог ли? Аз не зная. 
Едно и също ли, или са поотделно? 
Светът не се замисля и нехае, 
а вярата прилича на отшелник... 
Какво ли вдъхновение са имали, 
какви ли пък ръце - да сътворяват? 
Безкрайни ли са чувствата изпитвали, 
че давали живот, все още дават... 
Или това е просто биология, 
а може би клише от памтивека - 
как всичко е Библейска митология, 
събрала страховете на човека... 
И как да обясня необяснимото, 
аз - носейки във гените си кал, 
вода от океана на всемѝра 
за мойта пръст, подгизнала в печал... 
Дървото ми дали ще се разлисти, 
щом ровя се в дълбокото - до корена? 
Дали ще има кой да ме измисли, 
ако не бях играл в житейската си роля? 
Ще се намери ли от нейде съхранител, 
след вечния покой на мойте бдения - 
да пази всеки стих, като учител 
за нелитературни поколения... 
А аз ще се учудвам на живота,
ще питам Господ, майката Природа -
с какво са ми замесили тестото,
щом никога не втасвам като хората?
Но знам, че до последния си дъх, 
във мене любовта ще бъде жива, 
досущ като човека Божи - пръв, 
реброто бих си дал, за да я има.
Заблудата, че всичко ни е даром
граничи с безхаберие и лудост. 
Припомням - щом от кал са ни създали, 
не бива да не вярваме на чудото... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
06.08.2024

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Анна! 🙂Радвам се, че с коментара си и ти даваш гласност на това, което мнозина премълчават в себе си...
  • Дани, в последната година таланта ти се разгръща със силата на тропически ураган. Постигаш забележителна дълбочина на разсъжденията върху личността на съвременния човек, който е като необятен океан от чувства, състояния, действия, противоречия и търсения из лабиринта на съзнанието и пътешествията му към нови нива на себепознанието.
    Благодаря ти, че извиси любовта и я пренесе на нивото, което я доближава до божествения й замисъл - да създава, да вдъхновява, а не да бъде болка и препъни камък.
    Благодаря ти, че извади от калта Човека, за да му отвориш очите за истината, че променливата материя не трябва и не може да бъде извинение за примиренчески свитите му криле, щом са му дадени свише, за да лети.

    Изключителна творба! Благодаря!
Предложения
: ??:??