18 авг. 2009 г., 22:38

По "Да изпратим и този ден" на Владислав Соколов

862 0 7

...

И този ден скъсяваше мечтите й,

и тичаше задъхано към бездната,

че слънцето стопяваше в очите й

последните следи от неизбежното.

 

А вятърът разнасяше по билото

усещане едно за самота...

Тъй залезните краски от картината

оказваха се тежка красота.

 

От цветето, разцъфнало по пясъка

остана ароматът на любов.

Ръка в ръка... Пейзажът се оказваше

най-тягостният и безсилен зов...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...