Aug 18, 2009, 10:38 PM

По "Да изпратим и този ден" на Владислав Соколов 

  Poetry » Love
651 0 7

...

И този ден скъсяваше мечтите й,

и тичаше задъхано към бездната,

че слънцето стопяваше в очите й

последните следи от неизбежното.

 

А вятърът разнасяше по билото

усещане едно за самота...

Тъй залезните краски от картината

оказваха се тежка красота.

 

От цветето, разцъфнало по пясъка

остана ароматът на любов.

Ръка в ръка... Пейзажът се оказваше

най-тягостният и безсилен зов...

 

 

© Яна Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??