По "Да изпратим и този ден" на Владислав Соколов
...
И този ден скъсяваше мечтите й,
и тичаше задъхано към бездната,
че слънцето стопяваше в очите й
последните следи от неизбежното.
А вятърът разнасяше по билото
усещане едно за самота...
Тъй залезните краски от картината
оказваха се тежка красота.
От цветето, разцъфнало по пясъка
остана ароматът на любов.
Ръка в ръка... Пейзажът се оказваше
най-тягостният и безсилен зов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
