18 ago 2009, 22:38

По "Да изпратим и този ден" на Владислав Соколов

863 0 7

...

И този ден скъсяваше мечтите й,

и тичаше задъхано към бездната,

че слънцето стопяваше в очите й

последните следи от неизбежното.

 

А вятърът разнасяше по билото

усещане едно за самота...

Тъй залезните краски от картината

оказваха се тежка красота.

 

От цветето, разцъфнало по пясъка

остана ароматът на любов.

Ръка в ръка... Пейзажът се оказваше

най-тягостният и безсилен зов...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...