По детски наивно...
Едно от първите ми стихчета... Не е кой знае какво. :)
Душа, тъй малка и невинна,
обича да гони слънчеви зайчета.
Детски смях звънти от душата ти.
Щастливо си. Остани завинаги дете.
Не помрачавай този палав блясък,
струящ от цялото ти същество...
Послушай воплите на сърцето си...
Запей... Усмихни се... СЕГА!
Очите ти пръскат звездици.
Светът оглежда се в тях.
Тъй мили, тъй нежни като кокиче.
Нещо свято в тях съзрях...
Усмихни се сега... остани завинаги дете!
Душа, тъй малка и невинна,
обича да гони слънчеви зайчета.
Детски смях звънти от душата ти.
Щастливо си. Остани завинаги дете.
Не помрачавай този палав блясък,
струящ от цялото ти същество...
Послушай воплите на сърцето си...
Запей... Усмихни се... СЕГА!
Очите ти пръскат звездици.
Светът оглежда се в тях.
Тъй мили, тъй нежни като кокиче.
Нещо свято в тях съзрях...
Усмихни се сега... остани завинаги дете!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Самота Все права защищены
Но живота си продължава 
