Sep 28, 2008, 8:47 AM

По детски наивно...

  Poetry » Other
1.6K 0 4
Едно от първите ми стихчета... Не е кой знае какво. :)


Душа, тъй малка и невинна,
обича да гони слънчеви зайчета.
Детски смях звънти от душата ти.
Щастливо си. Остани завинаги дете.

Не помрачавай този палав блясък,
струящ от цялото ти същество...
Послушай воплите на сърцето си...
Запей... Усмихни се... СЕГА!

Очите ти пръскат звездици.
Светът оглежда се в тях.
Тъй мили, тъй нежни като кокиче.
Нещо свято в тях съзрях...

Усмихни се сега... остани завинаги дете!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Самота All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...