Sep 28, 2008, 8:47 AM

По детски наивно...

  Poetry » Other
1.6K 0 4
Едно от първите ми стихчета... Не е кой знае какво. :)


Душа, тъй малка и невинна,
обича да гони слънчеви зайчета.
Детски смях звънти от душата ти.
Щастливо си. Остани завинаги дете.

Не помрачавай този палав блясък,
струящ от цялото ти същество...
Послушай воплите на сърцето си...
Запей... Усмихни се... СЕГА!

Очите ти пръскат звездици.
Светът оглежда се в тях.
Тъй мили, тъй нежни като кокиче.
Нещо свято в тях съзрях...

Усмихни се сега... остани завинаги дете!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Самота All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...