По-добра от себе си
Създадох за тебе различна планета,
човеците в нея бяха скосени треви.
Там слънце ти родих без изгреви,
че и в нощта не спирах да ти светя.
Създадох ти свят без дебели въжета,
нито решетки и бойни стрели,
атомни бомби, духът повали
за тебе всяка секунда отнета.
Градих ти всемира без вяра превзета,
надежди нарекох твоите очи.
Душата смирена пред тях преклони
цялата същност в любовта си клета.
Пречупих отвътре всички клишета.
Забравих се, слънцето ще ми прости?
Създадох се за тебе по-добра от себе си.
Удавника преплувал утопичните морета,
сега се дави в утринната нищета,
изгубил в полезрението си безброй планети
и залеза помислил за звезда де свети
я пуснал във простора да блести сама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николина Милева Все права защищены
