21 нояб. 2010 г., 07:54

По-добра от себе си 

  Поэзия
736 0 15

 

Създадох за тебе различна планета,

човеците в нея бяха скосени треви.

Там слънце ти родих без изгреви,

че и в нощта не спирах да ти светя.

 

Създадох ти свят без дебели въжета,

нито решетки и бойни стрели,

атомни бомби, духът повали

за тебе всяка секунда отнета.

 

Градих ти всемира без вяра превзета,

надежди нарекох твоите очи.

Душата смирена пред тях преклони

цялата същност в любовта си клета.

 

Пречупих отвътре всички клишета.

Забравих се, слънцето ще ми прости?

Създадох се за тебе по-добра от себе си.

Удавника преплувал  утопичните морета,

 

сега се дави в утринната нищета,

изгубил в полезрението си безброй планети

и залеза помислил за звезда де свети

я пуснал във простора да блести сама.

© Николина Милева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??