8 мая 2010 г., 19:50

По-добре е да се разделим

1.5K 0 3

Помниш ли как искрено ти се усмихвах,

как плачех в твойте ръце?

Помниш ли как до мене силно те притисках

и се мъчех да избягам аз от свойте страхове...

 

Помниш ли онази наша първа нощ,

по-красива от всяка една моя мечта?

Помниш ли, че много силно исках

с тебе да сме двама във света?

 

Ти прощава много, аз прощавах -

трудна се оказа любовта...

Сега, кажи ми, как да бъдем с тебе двама,

как да стигнем ний до края на света?

 

Сърцето ми от тебе е ранено,

душата страда нощ и ден...

и мисля, че е по-добре да бъдеш с нея,

аз не искам вече да раняваш мен!...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Буюклиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова ми е близък този стих!Толкова е болезнен и прекрасен!Поздравления!
  • Добре дошла, мила Мария. Продължавай да пишеш и да изповядваш душата си. Чувството го има, поетичното е в теб и трябва да го обогатяваш. Бъди! Барона
  • след всяка ...любов...идва още по-голяма....това е историята ...на всички любови..чудесно е описана...с обич Вили

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...