8 мая 2010 г., 19:50

По-добре е да се разделим

1.5K 0 3

Помниш ли как искрено ти се усмихвах,

как плачех в твойте ръце?

Помниш ли как до мене силно те притисках

и се мъчех да избягам аз от свойте страхове...

 

Помниш ли онази наша първа нощ,

по-красива от всяка една моя мечта?

Помниш ли, че много силно исках

с тебе да сме двама във света?

 

Ти прощава много, аз прощавах -

трудна се оказа любовта...

Сега, кажи ми, как да бъдем с тебе двама,

как да стигнем ний до края на света?

 

Сърцето ми от тебе е ранено,

душата страда нощ и ден...

и мисля, че е по-добре да бъдеш с нея,

аз не искам вече да раняваш мен!...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Буюклиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова ми е близък този стих!Толкова е болезнен и прекрасен!Поздравления!
  • Добре дошла, мила Мария. Продължавай да пишеш и да изповядваш душата си. Чувството го има, поетичното е в теб и трябва да го обогатяваш. Бъди! Барона
  • след всяка ...любов...идва още по-голяма....това е историята ...на всички любови..чудесно е описана...с обич Вили

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...