По-добре е да се разделим
Помниш ли как искрено ти се усмихвах,
как плачех в твойте ръце?
Помниш ли как до мене силно те притисках
и се мъчех да избягам аз от свойте страхове...
Помниш ли онази наша първа нощ,
по-красива от всяка една моя мечта?
Помниш ли, че много силно исках
с тебе да сме двама във света?
Ти прощава много, аз прощавах -
трудна се оказа любовта...
Сега, кажи ми, как да бъдем с тебе двама,
как да стигнем ний до края на света?
Сърцето ми от тебе е ранено,
душата страда нощ и ден...
и мисля, че е по-добре да бъдеш с нея,
аз не искам вече да раняваш мен!...
© Марина Буюклиева All rights reserved.
