8.05.2010 г., 19:50

По-добре е да се разделим

1.5K 0 3

Помниш ли как искрено ти се усмихвах,

как плачех в твойте ръце?

Помниш ли как до мене силно те притисках

и се мъчех да избягам аз от свойте страхове...

 

Помниш ли онази наша първа нощ,

по-красива от всяка една моя мечта?

Помниш ли, че много силно исках

с тебе да сме двама във света?

 

Ти прощава много, аз прощавах -

трудна се оказа любовта...

Сега, кажи ми, как да бъдем с тебе двама,

как да стигнем ний до края на света?

 

Сърцето ми от тебе е ранено,

душата страда нощ и ден...

и мисля, че е по-добре да бъдеш с нея,

аз не искам вече да раняваш мен!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Буюклиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова ми е близък този стих!Толкова е болезнен и прекрасен!Поздравления!
  • Добре дошла, мила Мария. Продължавай да пишеш и да изповядваш душата си. Чувството го има, поетичното е в теб и трябва да го обогатяваш. Бъди! Барона
  • след всяка ...любов...идва още по-голяма....това е историята ...на всички любови..чудесно е описана...с обич Вили

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...