По друма

15 дек. 2007 г., 16:32

Поэзия » Философская

1355 0 5

Зимата дойде отново

с белите си цветове,

нещо в мен тежи като олово,

напада ме, ранява ме, краде.

Притихнала вървя по друма

и гледам коледния сняг.

В мене чувам, свири струна,

описва нежно тазгодишния ми крах!

Вървя и мисля

под топлата одежда,

къде ли новата година

в трудности ще ме отвежда?...

Колко ли безбройни страхове

с иглички във ума ми ще боде?...

Колко разочарования във рими,

колко грехове и изстраданото:

"Господи, прости ми!"

С мисли спряла времето,

от писъците ми каторжни огорчена,

в новата година ще посея във молитви семето

на моя стоицизъм, на мойта нова сцена.

А сега със старата година аз да се простя

и молитвата си тихичко да изрека:

О, Господи, кажи ми,

че ти си сила в мен!

О, Боже, помогни

да нараства с всеки ден!