По друма
Зимата дойде отново
с белите си цветове,
нещо в мен тежи като олово,
напада ме, ранява ме, краде.
Притихнала вървя по друма
и гледам коледния сняг.
В мене чувам, свири струна,
описва нежно тазгодишния ми крах!
Вървя и мисля
под топлата одежда,
къде ли новата година
в трудности ще ме отвежда?...
Колко ли безбройни страхове
с иглички във ума ми ще боде?...
Колко разочарования във рими,
колко грехове и изстраданото:
"Господи, прости ми!"
С мисли спряла времето,
от писъците ми каторжни огорчена,
в новата година ще посея във молитви семето
на моя стоицизъм, на мойта нова сцена.
А сега със старата година аз да се простя
и молитвата си тихичко да изрека:
О, Господи, кажи ми,
че ти си сила в мен!
О, Боже, помогни
да нараства с всеки ден!
© Теди Георгиева All rights reserved.
