31 мая 2017 г., 00:50

По - голяма от нас и от всичко...

585 0 7

По - голяма от нас и от всичко...

 

Виждам душата ти в очите,

изобщо не е изненадващо

напълно естествено е, 

не се страхувай, просто вярвай...

 

Всички имаме нужда от това.

Всички имаме нужда от нещо.

Побеждавай тези съмнения.

Които спъват сърцето ти.

 

Можеш да ми кажеш тайната си,

можеш да ми кажеш мечтата си...?

И ако искаш, аз ще ти кажа моите...-

Погледни цветовете на дъгата.

 

Как в арката си те осветяват...

и намираш силите да живееш...

Виждаш ли, вселената я вдишва?

Всички имаме нужда да вярваме...

 

Усети как те изпълва безкрайно...

Погледни надълбоко в сърцето.

Всички мечтаем да вярваме...

в нея, в нещо по - голямо от всички нас.

 

Всички мечтаем да сме част от нея,

да сме част от нещо по - голямо от нас.

И затова трябва просто да обичаме.

Само така тя съществува - влюбена...

 

И само тя всеки ден ни обединява.

Само тя в пътя на живота ни подкрепя.

Само тя рисува магия в празнината.

Да, само тя - любовта е по - голяма от нас.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Когато човек вярва, просто вярва. Истинската вяра не с нуждае от доказателства. И затова не само в сънищата, но и в реалността ни дава силата да се борим и да сбъднем мечтите си. С любов...

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, сърдечно - Вел, Виолетче, Веси, Кате, Албе, Нежност!
    Вел, и аз се бях объркала.
  • Много е хубаво. Поздрав Лили!
  • Хубави поетични послания изпращаш Лили! Браво!
  • Поздравления за хубавия стих,Лили!
    Да, нека сбъднем и докоснем мечтите си, с любов...
    Хубава вечер!
  • Любовта е над всичко! Поздравления, Лили!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...