Виждам душата ти в очите,
изобщо не е изненадващо
напълно естествено е,
не се страхувай, просто вярвай...
Всички имаме нужда от това.
Всички имаме нужда от нещо.
Побеждавай тези съмнения.
Които спъват сърцето ти.
Можеш да ми кажеш тайната си,
можеш да ми кажеш мечтата си...?
И ако искаш, аз ще ти кажа моите...-
Погледни цветовете на дъгата.
Как в арката си те осветяват...
и намираш силите да живееш...
Виждаш ли, вселената я вдишва?
Всички имаме нужда да вярваме...
Усети как те изпълва безкрайно...
Погледни надълбоко в сърцето.
Всички мечтаем да вярваме...
в нея, в нещо по - голямо от всички нас.
Всички мечтаем да сме част от нея,
да сме част от нещо по - голямо от нас.
И затова трябва просто да обичаме.
Само така тя съществува - влюбена...
И само тя всеки ден ни обединява.
Само тя в пътя на живота ни подкрепя.
Само тя рисува магия в празнината.
Да, само тя - любовта е по - голяма от нас.
© Лили Вълчева Всички права запазени
Вел, и аз се бях объркала.