ПО-ГОЛЯМАТА СЕСТРА

(или как гълчи тя!) - аw_neli i gOra

- Не настръхвай от тишината бяла!
Слънцето днес пак високо пече
и светлината му пак те е огряла...
А животът... той все така си тече...

- Не искам ТАКА да си тече живота!
А в най- бурните му талази да се гмурна!
Не съм все още достигнала квотата
на щастливите мигове с любов бурна!

- Не щурай времето в темпове бързи...
Морето... все още ти е до колене...
И водите речни в кърпа не връзвай,
нека пристигнат в него уморени
и тогава Любовта ще се втурне
и ще разбуди вълните му диви...
Като жрица в тях да се гмурнеш,
с огън да го сгрееш... на самодива...

- Не припирам! Уж в тиха вода се кротнах...
И подмолите речни укротих със лавата,
бликналa от недрата потайни на оброка,
да съм самодива, на света раздаваща се...
Не се оправдавам и морето все тъй ще прецапам,
без да мисля и да ми мигне окото,
ако усетя, че страда някъде някой
от незараснали рани дълбоки...

- Щура глава!... Е, остани си такава!
Без теб ще е болно, безсолно морето!
Не трепкай от упреци, не падай пред слава!
За обич те е пратило тука небето...
И сълзи ще има, и дъгите ще светят,
и градушки ще бият - тъмни, зловещи...
И вятър ще има, галещ сърцето,
щом в бурния ти път те посрещне...

- И нека ме съдят, корят и се смеят,
че наивна била съм, без разум и луда!
Че ветрища всякакви в живота ме веят,
че трябва да стана зряла и друга!...
Все тъй ще обичам безразсъдно и лудо,
пилееща искри и пожари в душите!...
Че то може ли да бъде друго
с това сърце, дето нося в гърдите!...

По-голямата сестра

ПО-ГОЛЯМАТА СЕСТРА

Свързани произведения

Комментарии

Предложения