16.11.2011 г., 12:15

По-голямата сестра

2K 0 1

ПО-ГОЛЯМАТА СЕСТРА

(или как гълчи тя!)  - аw_neli i gOra

- Не настръхвай от тишината бяла!

Слънцето днес пак високо пече
и светлината му пак те е огряла...
А животът... той все така си тече...

- Не искам ТАКА да си тече живота!
А в най- бурните му талази да се гмурна!
Не съм все още достигнала квотата
на щастливите мигове с любов бурна!

- Не щурай времето в темпове бързи...
Морето... все още ти е до колене...
И водите речни в кърпа не връзвай,
нека пристигнат в него уморени
и тогава Любовта ще се втурне
и ще разбуди вълните му диви...
Като жрица в тях да се гмурнеш,
с огън да го сгрееш... на самодива...

- Не припирам! Уж в тиха вода се кротнах...
И подмолите речни укротих със лавата,
бликналa от недрата потайни на оброка,
да съм самодива, на света раздаваща се...
Не се оправдавам и морето все тъй ще прецапам,
без да мисля и да ми мигне окото,
ако усетя, че страда някъде някой
от незараснали рани дълбоки...

- Щура глава!... Е, остани си такава!
Без теб ще е болно, безсолно морето!
Не трепкай от упреци, не падай пред слава!
За обич те е пратило тука небето...
И сълзи ще има, и дъгите ще светят,
и градушки ще бият - тъмни, зловещи...
И вятър ще има, галещ сърцето,
щом в бурния ти път те посрещне...

- И нека ме съдят, корят и се смеят,
че наивна била съм, без разум и луда!
Че ветрища всякакви в живота ме веят,
че трябва да стана зряла и друга!...
Все тъй ще обичам безразсъдно и лудо,
пилееща искри и пожари в душите!...
Че то може ли да бъде друго
с това сърце, дето нося в гърдите!...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...