По-голямата сестра
ПО-ГОЛЯМАТА СЕСТРА(или как гълчи тя!) - аw_neli i gOra- Не настръхвай от тишината бяла! Слънцето днес пак високо пече и светлината му пак те е огряла... А животът... той все така си тече... - Не искам ТАКА да си тече живота! А в най- бурните му талази да се гмурна! Не съм все още достигнала квотата на щастливите мигове с любов бурна! - Не щурай времето в темпове бързи... Морето... все още ти е до колене... И водите речни в кърпа не връзвай, нека пристигнат в него уморени и тогава Любовта ще се втурне и ще разбуди вълните му диви... Като жрица в тях да се гмурнеш, с огън да го сгрееш... на самодива... - Не припирам! Уж в тиха вода се кротнах... И подмолите речни укротих със лавата, бликналa от недрата потайни на оброка, да съм самодива, на света раздаваща се... Не се оправдавам и морето все тъй ще прецапам, без да мисля и да ми мигне окото, ако усетя, че страда някъде някой от незараснали рани дълбоки... - Щура глава!... Е, остани си такава! Без теб ще е болно, безсолно морето! Не трепкай от упреци, не падай пред слава! За обич те е пратило тука небето... И сълзи ще има, и дъгите ще светят, и градушки ще бият - тъмни, зловещи... И вятър ще има, галещ сърцето, щом в бурния ти път те посрещне... - И нека ме съдят, корят и се смеят, че наивна била съм, без разум и луда! Че ветрища всякакви в живота ме веят, че трябва да стана зряла и друга!... Все тъй ще обичам безразсъдно и лудо, пилееща искри и пожари в душите!... Че то може ли да бъде друго с това сърце, дето нося в гърдите!... |
© Жанета All rights reserved.
