24 февр. 2023 г., 10:04

По истински случай

550 4 3

Впиха се секири

в крехките му кости.
За поклон се килна
и за Бог да про́сти.
Срина се без грохот,
без да се заклати.
Тежко е с корона –
тегли към земята.
Нито старо беше,
нито изкривено.
Делото човешко
как е опростено?
Вдигнаха дървото
криви мъжки пръсти.
Носеха живота.
Влачеха си кръста.
Празно място зейна,
просветля площадът.
Ще направят пейки,
ще издигнат сграда.
Беше ли опасно?
Махнаха го вече.
Не за да не падне,
а за да не пречи.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...