По истински случай
Впиха се секири
в крехките му кости.
За поклон се килна
и за Бог да про́сти.
Срина се без грохот,
без да се заклати.
Тежко е с корона –
тегли към земята.
Нито старо беше,
нито изкривено.
Делото човешко
как е опростено?
Вдигнаха дървото
криви мъжки пръсти.
Носеха живота.
Влачеха си кръста.
Празно място зейна,
просветля площадът.
Ще направят пейки,
ще издигнат сграда.
Беше ли опасно?
Махнаха го вече.
Не за да не падне,
а за да не пречи.
© Миглена Миткова All rights reserved.
