5 февр. 2022 г., 10:57

По Иван Вазов — „ЛЮЛЕКА МИ ЗАМИРИСА*“

534 0 1

Момиче с изящни черти

и много жар в очите!

Усмивка на устни трепти,

снагата — тънка, вита!

 

Косите ѝ — огненозлатни,

лицето — нежно, невинно,

с душа и  сърце — необятни,

спасителни, чисти, глъбинни!

 

Безкрайно съм влюбен в теб,

че ти ме отвътре обгърна!

Момиче, аз грешник съм слеп,

а ти светлината ми върна!

 

Не храня надежди за нас ...

Тъй по̀ е добре, ала знай! —

Ще мисля за теб до несвяст...

 

.................................................

 

Щастлива бъди... и сполай!...

 

 

 

====================================

 

*https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=4139&Level=3 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Минев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...