По Иван Вазов — „ЛЮЛЕКА МИ ЗАМИРИСА*“
Момиче с изящни черти
и много жар в очите!
Усмивка на устни трепти,
снагата — тънка, вита!
Косите ѝ — огненозлатни,
лицето — нежно, невинно,
с душа и сърце — необятни,
спасителни, чисти, глъбинни!
Безкрайно съм влюбен в теб,
че ти ме отвътре обгърна!
Момиче, аз грешник съм слеп,
а ти светлината ми върна!
Не храня надежди за нас ...
Тъй по̀ е добре, ала знай! —
Ще мисля за теб до несвяст...
.................................................
Щастлива бъди... и сполай!...
====================================
*https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=4139&Level=3
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Минев Всички права запазени
