29 окт. 2006 г., 23:19

По избори...

828 0 6
В кошче
за боклук просяк ровичка
и вади
         полупразна бирена кутия ...

...Отпива...
         а по мръсната брадичка
се лее течност...
         Страшна разсипия!
Във ден на избори това
ме смазва
-нима на просяка помага
                 туй гласуване?
От избор-
 тази безнадеждност
                    -ме отказва
и иде ми да превъртя от псуване...
Мизерия и глад
              в една държава ,
в която между
"ситите" се крие
душа готова
и на Дявола да се продава,
но от кошче
за боклука
бира да отпие...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Без да искам да влизам в спорове, животът не е само гаден и гнусен. Самият живот има и други измерения. Но на мен много ми харесват хора (и съответно техните произведения), чиито сетива реагират болезнено на тези негови аспекти. Както казва Чехов "Ние сме болката, а не лекарството".
  • силен стих, Меганс - и болка, и протест!
  • Ей- такива стихове обичам. Реални, гадни, гнусни, като самия живот!
  • Потресаващо! И не само в ден на избори!
  • Дяволът в случая е май с фес! Поздрави за стиха, а и не само за него!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...