26 мар. 2017 г., 13:56

По изгрев 

  Поэзия » Пейзажная
319 2 4
Възседнах вятъра, да полетя.
Разроших волните му къдри.
Разбрах сега, че се запролети
във мъжките ми мисли мъдри.
Сега надежда в мене разцъфтя.
Със слънце утрото ме среща.
А мислите – букетче от цветя,
погалват любовта гореща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Все права защищены

Предложения
: ??:??