26.03.2017 г., 13:56 ч.
По изгрев
Възседнах вятъра, да полетя.
Разроших волните му къдри.
Разбрах сега, че се запролети
във мъжките ми мисли мъдри.
Сега надежда в мене разцъфтя.
Със слънце утрото ме среща.
А мислите – букетче от цветя,
погалват любовта гореща.
Разроших волните му къдри.
Разбрах сега, че се запролети
във мъжките ми мисли мъдри.
Сега надежда в мене разцъфтя.
Със слънце утрото ме среща.
А мислите – букетче от цветя,
погалват любовта гореща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Никола Апостолов Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
