По жаравата…

Изгарям бавно в твоите прегръдки,

и когато шепнеш ми “Обичам те”.

А денят и нощта са вечните свидетели

на любовта, която ни обвързва.

Като нестинари, вървим по жаравата

а огънят разпалва се в обятията ни.

И нито на небето, нито на земята,

някой ще те обича като мен.

И либе мое, вече няма нужда

от глупавите оправдания...

Защото не мога да си представя

ден или нощ, в които да те няма.

Всеки път, когато се загубим

оглупявам и нищо няма смисъл.

Всеки път, когото ми липсваш

дните са дълги, а нощите агония.

И само живея и копнея за мига,

в който ще се открием отново.

И накрай времето, и накрай света

друг не ще те обича като мен.
 

Другото е без значение.

По жаравата вървим и любим се.

И с теб всичко е по-красиво.