По жаравата…
По жаравата…
Изгарям бавно в твоите прегръдки,
и когато шепнеш ми “Обичам те”.
А денят и нощта са вечните свидетели
на любовта, която ни обвързва.
Като нестинари, вървим по жаравата
а огънят разпалва се в обятията ни.
И нито на небето, нито на земята,
някой ще те обича като мен.
И либе мое, вече няма нужда
от глупавите оправдания...
Защото не мога да си представя
ден или нощ, в които да те няма.
Всеки път, когато се загубим
оглупявам и нищо няма смисъл.
Всеки път, когото ми липсваш
дните са дълги, а нощите агония.
И само живея и копнея за мига,
в който ще се открием отново.
И накрай времето, и накрай света
друг не ще те обича като мен.
Другото е без значение.
По жаравата вървим и любим се.
И с теб всичко е по-красиво.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
