16 июн. 2015 г., 22:53

По женски 

  Поэзия » Другая
667 0 3

Ранима си! И аз така! Жени!

Все нещо ни разплаква неусетно.

Очите ни потоци от сълзи.

Не е прищявка, нито е суетност.

 

Такива сме, кълбо от сетива.

Не искай от мъжете състрадание.

Изгубени сред женската душа,

навярно сме за тях като послание

 

без логика и с бели редове,

в които не прочитат даже сричка.

Така си е от много векове.

Не ги вини за тази им привичка.

 

Различни сме! Не е ли по-добре?

Подобните неща не се привличат.

И ти, и той от други светове,

открили се в единното обичане.

 

Ранима си! И аз така! Жени!

Все нещо сред сълзите ни разсмива.

Усмивката ни времето смекчи.

Не е случайност! Просто сме такива.

© Ивелина Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??