Jun 16, 2015, 10:53 PM

По женски 

  Poetry » Other
608 0 3

Ранима си! И аз така! Жени!

Все нещо ни разплаква неусетно.

Очите ни потоци от сълзи.

Не е прищявка, нито е суетност.

 

Такива сме, кълбо от сетива.

Не искай от мъжете състрадание.

Изгубени сред женската душа,

навярно сме за тях като послание

 

без логика и с бели редове,

в които не прочитат даже сричка.

Така си е от много векове.

Не ги вини за тази им привичка.

 

Различни сме! Не е ли по-добре?

Подобните неща не се привличат.

И ти, и той от други светове,

открили се в единното обичане.

 

Ранима си! И аз така! Жени!

Все нещо сред сълзите ни разсмива.

Усмивката ни времето смекчи.

Не е случайност! Просто сме такива.

© Ивелина Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??