По женски
Ранима си! И аз така! Жени!
Все нещо ни разплаква неусетно.
Очите ни потоци от сълзи.
Не е прищявка, нито е суетност.
Такива сме, кълбо от сетива.
Не искай от мъжете състрадание.
Изгубени сред женската душа,
навярно сме за тях като послание
без логика и с бели редове,
в които не прочитат даже сричка.
Така си е от много векове.
Не ги вини за тази им привичка.
Различни сме! Не е ли по-добре?
Подобните неща не се привличат.
И ти, и той от други светове,
открили се в единното обичане.
Ранима си! И аз така! Жени!
Все нещо сред сълзите ни разсмива.
Усмивката ни времето смекчи.
Не е случайност! Просто сме такива.
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
Поздрав!
