По-жесток от смъртта е само животът.
Животът, тоз същият, който ни дава
и радост и грях, усмивки дарява
с фалшивост и слава. Но пак
човека самотен остава.
Животът ни кара през сълзи да молим
да бъдем пощадени от своят живот.
Да бъдем пожалени от своя си грях.
По-жесток от смъртта е само животът.
Той знае как да ни върне за всички неща.
Да ни припомни за старите грешки...
За който дори не искаме да си спомняме ...