По жътва в полето

Не помня мигове по-сладки
и по-желани часове,
от тия  летни нощи кратки,
когато хляба се пече.

Когато в огнените ниви,
подухне нощния ветрец
и житото размаха гриви
и звънне  песен на щурец!

Щом падне слънцето голямо
и стъпят сенките на власт,
тъмата щом удари рамо,
дошъл е вече твоя час!

На залез пурпура се скрие,
и тръгне синкав полумрак,
луната своя рог извие,
и хората запеят пак...

И сърпове пълзят в полето
и жътвата сега спори,
и става чудо под небето,
докато не ни умори!

Тогава песните утихнат,
заглъхват песни, кикот, смях,
и ти на себе си усмихнат,
си кажеш:"О, доволен бях!"

Прегърнеш меките ръкойки,
притвориш морните очи,
отпуснеш мускулите бойни,
и нощта с теб замълчи
 1949г. Първомай