5.03.2014 г., 15:13

По жътва в полето

526 0 0

 

По жътва в полето

Не помня мигове по-сладки
и по-желани часове,
от тия  летни нощи кратки,
когато хляба се пече.

Когато в огнените ниви,
подухне нощния ветрец
и житото размаха гриви
и звънне  песен на щурец!

Щом падне слънцето голямо
и стъпят сенките на власт,
тъмата щом удари рамо,
дошъл е вече твоя час!

На залез пурпура се скрие,
и тръгне синкав полумрак,
луната своя рог извие,
и хората запеят пак...

И сърпове пълзят в полето
и жътвата сега спори,
и става чудо под небето,
докато не ни умори!

Тогава песните утихнат,
заглъхват песни, кикот, смях,
и ти на себе си усмихнат,
си кажеш:"О, доволен бях!"

Прегърнеш меките ръкойки,
притвориш морните очи,
отпуснеш мускулите бойни,
и нощта с теб замълчи
 1949г. Първомай

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...