21 окт. 2024 г., 23:32

По малките ми длани има кръв 

  Поэзия » Философская
148 2 4

По малките ми длани има кръв.
Мечтите ми ли тихо изкървиха
и поривът последен като пръв
се спотаи сред няколкото стиха?
Поведе ги сред бури, град и киша,
почти не дишам аз додето пиша.

 

По миглите ми споменът за дъжд,
сред сушави години ражда бури.
Отнесе сто мостове изведнъж
и здравия ми разум прекатури.
Небета седем за секунда килна,
не ща да съм разумна, нито силна.

 

По пътя ми, не път, а кръстопът
дори съдбата да върви се плаши
и всъщност уморена е до смърт,
от полупразни, полупълни чаши.
Отрова да е, дай! Налей бокала
и да умра ще знам, че съм живяла.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??