По малките ми длани има кръв
По малките ми длани има кръв.
Мечтите ми ли тихо изкървиха
и поривът последен като пръв
се спотаи сред няколкото стиха?
Поведе ги сред бури, град и киша,
почти не дишам аз додето пиша.
По миглите ми споменът за дъжд,
сред сушави години ражда бури.
Отнесе сто мостове изведнъж
и здравия ми разум прекатури.
Небета седем за секунда килна,
не ща да съм разумна, нито силна.
По пътя ми, не път, а кръстопът
дори съдбата да върви се плаши
и всъщност уморена е до смърт,
от полупразни, полупълни чаши.
Отрова да е, дай! Налей бокала
и да умра ще знам, че съм живяла.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
