21.10.2024 г., 23:32 ч.

По малките ми длани има кръв 

  Поезия » Философска
132 2 4

По малките ми длани има кръв.
Мечтите ми ли тихо изкървиха
и поривът последен като пръв
се спотаи сред няколкото стиха?
Поведе ги сред бури, град и киша,
почти не дишам аз додето пиша.

 

По миглите ми споменът за дъжд,
сред сушави години ражда бури.
Отнесе сто мостове изведнъж
и здравия ми разум прекатури.
Небета седем за секунда килна,
не ща да съм разумна, нито силна.

 

По пътя ми, не път, а кръстопът
дори съдбата да върви се плаши
и всъщност уморена е до смърт,
от полупразни, полупълни чаши.
Отрова да е, дай! Налей бокала
и да умра ще знам, че съм живяла.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??