20 июн. 2007 г., 01:01

По малко те губя

1.2K 0 3
 Аз знам, че ако ме помолиш да се върна -
 ще го направя, без да се замисля.
Дори да знам, че всеки ден ще ме раняваш,
аз пак ще търся и ще намирам смисъл!
Ако имах шанс да започна отначало
и тепърва ти да ме откриваш,
никога аз нямаше да позволявам
разочарованието от мен да преоткриваш.
Вероятно ще съм тиха, кротка и смирена,
притисната от нелепия страх да не те изгубя.
И в душата си ще нося всеки ден -
радостта, че те имам и тъгата, че по малко те губя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се , че мислиш И така...Права си, иска се време за това. Някои рани заздравяват много трудно...Но ти можеш и ще се справиш ! Това ще е ТВОЯТ триумф над всички,които "пипат" грубо в душата и сърцето ти..
  • Съгласна съм напълно с теб. Умът го осъзнава,но сърцето не иска. Но някой ден ще се отърва от това- обещала съм си го!!!
  • А струва ли си...? Защо да се обезличава човек ,да се превръщта в "кротък и смирен" притиснат от нелеп страх..И то с ясното съзнание, че го губиш бавно.Заради МАЛКОТО радост в душата? Колко време РАДОСТ ?Недей , не губи себе си...Така ще пропуснеш ИСТИНСКОТО, "прегърнала" радостта и тъгата.Не позволявай на огорчението да изкривява мисленето ти.Заслужаваш повече.."Кралят умря , да живее краля..."

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...