DeCKa (Десислава)
20 36
20 июн. 2007 г., 01:01

По малко те губя 

  Поэзия
970 0 3
 Аз знам, че ако ме помолиш да се върна -
 ще го направя, без да се замисля.
Дори да знам, че всеки ден ще ме раняваш,
аз пак ще търся и ще намирам смисъл!
Ако имах шанс да започна отначало
и тепърва ти да ме откриваш,
никога аз нямаше да позволявам
разочарованието от мен да преоткриваш.
Вероятно ще съм тиха, кротка и смирена,
притисната от нелепия страх да не те изгубя.
И в душата си ще нося всеки ден -
радостта, че те имам и тъгата, че по малко те губя!

© Десислава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се , че мислиш И така...Права си, иска се време за това. Някои рани заздравяват много трудно...Но ти можеш и ще се справиш ! Това ще е ТВОЯТ триумф над всички,които "пипат" грубо в душата и сърцето ти..
  • Съгласна съм напълно с теб. Умът го осъзнава,но сърцето не иска. Но някой ден ще се отърва от това- обещала съм си го!!!
  • А струва ли си...? Защо да се обезличава човек ,да се превръщта в "кротък и смирен" притиснат от нелеп страх..И то с ясното съзнание, че го губиш бавно.Заради МАЛКОТО радост в душата? Колко време РАДОСТ ?Недей , не губи себе си...Така ще пропуснеш ИСТИНСКОТО, "прегърнала" радостта и тъгата.Не позволявай на огорчението да изкривява мисленето ти.Заслужаваш повече.."Кралят умря , да живее краля..."
Предложения
: ??:??