Поспри се до мене, човеко раними.
Къде си се втурнал с копнежа за власт?
Какво си спечелил, кажи ми, кажи ми,
когато повярва във своето “Аз”?
Щом утре те хване животът на тясно
и легнеш, я болен, я недоразбран,
ще видиш, че всъщност над никой не властваш,
и твоите цели са дяволски храм.
Ще видиш, че ти си по-малък от точка
и никога няма да бъдеш признат,
че твоята слава е тъй краткосрочна
че всичките пътища водят назад.
Ти нямаш любима и никакви близки
но твоята дума за теб е закон,
но всъщност високото води на ниско
и скъпата къща не става за дом.
Така че поспри се, погледай небето,
иди да прегърнеш родители, брат,
защото животът се ражда в сърцето,
загърбиш ли него, превръща се в Ад.
© Деница Гарелова Все права защищены