По мяра

4 мая 2021 г., 11:05

Поэзия » Философская

448 0 0

Пропука се под мен ледът,

бях в чуждите обувки.

Студено, тъмно като в рог

и лудост без преструвки

крои в мним летящ килим

тревата лековита.

Във рохкавата черна пръст

сади безмилостни копита.

Да вие като единак

под лунната покруса.

Човек да се загуби пак

в Пътечката неука.

Да разговаря с пчели,

да вдишва цветния прашец.

От тръните на кръстопът

по мяра да плете венец.