Пропука се под мен ледът,
бях в чуждите обувки.
Студено, тъмно като в рог
и лудост без преструвки
крои в мним летящ килим
тревата лековита.
Във рохкавата черна пръст
сади безмилостни копита.
Да вие като единак
под лунната покруса.
Човек да се загуби пак
в Пътечката неука. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up