По мяра
768
0
0
Пропука се под мен ледът,
бях в чуждите обувки.
Студено, тъмно като в рог
и лудост без преструвки
крои в мним летящ килим
тревата лековита.
Във рохкавата черна пръст
сади безмилостни копита.
Да вие като единак
под лунната покруса.
Човек да се загуби пак
в Пътечката неука.
Да разговаря с пчели,
да вдишва цветния прашец.
От тръните на кръстопът
по мяра да плете венец.
© Христина Комаревска All rights reserved.
